Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и

„ Европейската зелена договорка “ е резултат от дългогодишни старания в разработването и приложението на политики за устойчива промяна към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и стопански аргументиран метод на живот за жителите на Европейски Съюз през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще докара до радикално превръщане освен на всички стопански браншове, само че и на всекидневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на измененията в климата на Европейски Съюз, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови провокации. Последователното и точно обмисляне е благонадежден инструмент по пътя към реализирането на задачите за въглеродна индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година

Политиките, свързани с опазването на околната среда в Европа се популяризират необятно през 70-те години на XX век. През 1970 година държавното управление на Великобритания издава „ Бяла книга ” по запазване на околната среда и основава Департамент по околната среда, а в Съединени американски щати е подписан Акт за национална политика в региона на опазването на околната среда. През 1971 година във Франция се основава Министерство по запазване на природата и околната среда. В Швеция, Канада, Япония и доста други страни се отварят нови институции по проблемите на околната среда и климата и се преструктурират съществуващите департаменти и министерства. Същата година е учредена междуправителствената стратегия на ЮНЕСКО „ Човекът и биосферата ”, а през 1972 година Римският клуб издава по този начин известният си отчет „ Пределите на растежа ”. За интервала от 1953 до 1973 година са проведени над 400 интернационалните конгреси, симпозиуми, конференции по въпросите на опазването на природата.

Провеждането на Стокхолмската конференция по околната среда през 1972 година – „ Само една Земя ”, удостоверява един неизменим правов принцип –  правото на човечеството върху удобна околна среда.  През 1980 година Генерална асамблея на Организация на обединените нации приема резолюцията „ За историческа отговорност на страните за запазване на природата на Земята за сегашните и бъдещите генерации ”.  Резолюцията приканва всички страни и нации да подхващат съответни действия  по създаване на  действия по запазване на околната среда . А за първи път терминът „ стабилно развиване “ е използван публично в отчета „ Нашето общо бъдеще “ на Комисията Брундтланд (Световната комисия по околна среда и развиване към ООН) през 1987 година на Общото заседание на Организация на обединените нации. Тогава е основана специфична самостоятелна комисия за околна среда и развиване, която да се заеме с амбициозна задача – правене на така наречен „ Глобален проект за промени “. Документът, предоставен от Общото заседание на Организация на обединените нации, има за задача да предложи  дълготрайна тактика за запазване на околната среда , реализиране на стабилно развиване до 2000 година и след нея, да създаде способи и средства за оправянето с екологични проблеми,  да даде ясна визия за взаимовръзките сред хората, ресурсите, околната среда и развиването .

Друг основен документ е протоколът от Киото на Конвенцията за на ООН по околна среда и битка с климатичните промени, признат през 1997 година Той е първият правно обвързващ световен инструмент, ангажиращ развитите страни с съответно количествено понижаване на техните излъчвания на парникови газове. Съгласно Протокола индустриализираните страни би трябвало да понижат излъчванията си на парникови газове – с към 5% по отношение на равнищата от 1990 година през така наречен „ първи интервал на отговорности “ от 2008 до 2012 г. 

Последната основна интернационална среща по проблемите на околната среда, климата и устойчивото развиване се организира в Париж през декември 2015 година, като в нея присъединяване взимат 196 страни. От тях 96 страни ратифицират Споразумението от Париж, което цели полагането на най-много старания за понижаване изхвърлянето на парникови газове, задържането на повишаване на междинната температура на планетата доста под 2°С, по отношение на прединдустриалните равнища, като се продължат напъните нарастването и да не надвишава 1,5°С. То влиза в действие през ноември 2016 година

Все повече страни стигат до заключението, че енергийните и климатичните провокации са с толкоз огромен мащаб, че е 

належащо деяние не на национално, а на световно ниво.  

Въпреки това съществуват редица провокации с политиките за климата. Например, Съединени американски щати бе деен участник в курса по използване на зелени политики, само че след встъпването на президента Тръмп през 2016 година, страната се отдръпна от Парижкото съглашение, което забави доста темпа на ограничение на нездравословните излъчвания. След избирането на новия президент Байдън през 2020 година Съединени американски щати още веднъж се завърнаха със своя ангажимент към Споразумението. Китай, от своя страна, показва забележителна упоритост и обяви своята дълготрайна цел за въглеродна индиферентност до 2060 година макар изказванията си, че . 

Заедно, единствено Съединени американски щати и Китай, са виновни за повече от 37% от световните излъчвания на парникови газове, а делът на Европейски Съюз е към 12%. (Фиг. 1) През последните десетилетия Европейският съюз (ЕС) си извоюва водеща роля посредством амбициозните си планове и голям брой политики в битката против предотвратяването на климатичните промени, само че това няма да донесе мечтаната смяна, в случай че напъните не са обединени и с другите огромни стопански системи. Числата демонстрират, че с цел да се реализира действителна смяна в предотвратяването на отрицателните климатични последствия в световен мащаб, са 

нужни съгласувани, групови и навременни дейности, подкрепени от последователен метод и съответно обмисляне,

както от най-големите причинители на нездравословните излъчвания, по този начин и от най-малките.

Енергийната политика на Европейски Съюз в резюме

През 90-те години на предишния век, когато множеството национални пазари за електрическа енергия и природен газ са към момента монополизирани, Европейският съюз и страните членки последователно отварят тези пазари за конкуренция. Първите наставления за либерализация (първи енергиен пакет) са признати през 1996 година (електроенергия) и 1998 година (природен газ). Вторият енергиен пакет е признат през 2003 година и действително влиза в действие след 2007 година, като с неговото приемане промишлените консуматори и семействата към този момент имат опция да избират своите снабдители на природен газ и електрическа енергия от по-широк кръг съперници. 

През 2007 година страните членки на Европейски Съюз утвърждават първата стратегия за енергийната политика на общността, която слага началото на общия европейски курс  в областта на устойчивото потребление на силата с директно отражение върху инициативите  за климата. Още в първия проект за деяние за силата са заложени основите на амбициозните дълготрайни цели на Европейски Съюз до 2020 година или по този начин известните цели „ 20-20-20 “ (Стратегия „ Енергетика 2020. Стратегия за конкурентна, устойчива и сигурна сила “) през идните години, които показват желанието на Съюза за:

- понижение на парниковите излъчвания с 20%; 

- нарастването на каузи на възобновимата сила с 20%;

- подобрението на енергийната успеваемост с 20% до 2020 г. 

В резултат на това през 2009 година е признат трети законодателен пакет (трети енергиен пакет), който подкрепя по-нататъшно либерализиране на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ и който съставлява крайъгълен камък за реализирането на вътрешния енергиен пазар. 

Към 2020 година Европейски Съюз съумява да реализира заложените цели. 

През 2011 година е оповестен и дълготрайният документ „ Енергийна пътна карта до 2050 година “, в който още тогава е заложена упоритостта за намаляването на излъчванията на парникови газове с 80-95% до 2050 година Тази пътна карта на Европейски Съюз съставлява добър отговор и тенденция за бъдещите капиталови планове в енергийната инфраструктура и дава увещание за продължението на устойчивите политики на Общността и след 2020 г. 

През ноември 2016 година Европейската комисия показа своя пакет от оферти, наименуван „ Чиста сила за всички европейци “ (четвърти енергиен пакет), който включва 8 законодателни акта, подпомагащи оформянето на енергийния съюз и за осъществяването на уговорките на Европейски Съюз по Парижкото съглашение. В допълнение, посредством този пакет се отстраняват преградите пред либерализацията на пазара и привличането на вложения в бранша, а потребителите и техния избор се слагат преди всичко. България взе участие интензивно в договорния развой и в правенето на задачите посредством своето председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година, когато интензивно се разисква пакетът. През май 2019 година новата регулаторна рамка е призната и посредством нейните принадлежности и ограничения се улеснява преходът към чиста сила и осъществяването на задачите на съглашението от Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (COP 21) в Париж. 

Определени са следните обвързващи цели за климата и енергетиката за страните членки на Европейски Съюз до 2030 година: 

- Намаляване на излъчванията на парникови газове (ПГ) с минимум 40% спрямо 1990 г.;

- Повишаване на енергийната успеваемост (ЕЕ) до най-малко 32,5%;

- Увеличаване на каузи на сила от възобновими източници (ВИ) до най-малко 32% от брутното извънредно ползване на сила в ЕС;

- Осигуряване на най-малко 15% равнище на междусистемна електроенергийна съгласуваност сред страните членки.

Превръщането на Европа в безпристрастен във връзка с климата континент изисква добра съгласуваност, координация на политиките и поредност в процеса на обмисляне в целия Европейски Съюз. За да бъде изпълнена тази задача, всяка страна членка, включително и България, показа на Европейската комисия план на своя Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата /ИНПЕК/. Изготвянето на  интегрираните проекти в региона на енергетиката и климата ще се извършва за всяко ново десетилетие  като по този метод се основават условия за устойчива среда и сигурност на привлечените дълготрайни вложения.

Планът включва главните цели и ограничения за реализиране на националните политики в региона на енергетиката и климата, в подтекста на европейското законодателство, както и следните съществени правила и цели:

- стимулиране на нисковъглеродно развиване на икономиката;

- развиване на конкурентоспособна и сигурна енергетика

- понижаване зависимостта от импорт на горива и гарантиране на сила на налични цени за всички консуматори.

Българският ИНПЕК планува обща цел от относително неамбициозните 27,09% дял на ВЕИ в енергийния бранш по отношение на междинните за Европейски Съюз. Целта е формирана кумулативно от следните браншове – 30,33% в електроенергийния, малко над 40% в бранш отопление и изстудяване и малко над 14% в превоза. Планът има уравновесена конструкция, която съответно следва напътствията на Европейска комисия. Като сериозен пропуск се отбелязва неналичието на финансова рамка, което съставлява наложително изискване за реализирането на набелязаните цели.

Европейската зелена договорка

Европейската зелена договорка е резултат от дългогодишните старания на Европейски Съюз в посока построяването на по-зелена, по-справедлива и по-приобщаваща социално-икономическа система, която да има най-малък отпечатък върху околната среда и респективно да ограничи отрицателните последствия върху климата. Прокарването на сходна амбициозна политика има и друга страна, чиято цел е да бъде лимитирана енергийната взаимозависимост на Европейски Съюз. Дългосрочната наклонност сочи, че от 1990 година до 2019 година в Европейски Съюз нараства зависимостта от вносни горива. Докато през 1990 година всички потребени вносни горива са 50,1%, то през 2019 година тази стойност е към този момент 60,7% (в това число 97% от всички петролни артикули, 89% от природния газ и 44% от твърдите горива съгласно Евростат).

Енергийната взаимозависимост на Европа постоянно е била крайъгълен камък 

в политиките на Европейски Съюз за ограничение на потребностите от сила, а ресурсната ѝ дребнавост е измежду главните аргументи за инициирането на множеството действия, изработването и използването на стратегически и планови документи.„ Европейска зелена договорка “ („ Европейски зелен пакт “), показана през декември 2019 година, е най-амбициозната до момента тактика на Европейски Съюз за реализиране на нулеви чисти излъчвания в битката с световното стопляне до 2050 година (Фиг. 2). Тя съставлява пътна карта за реализиране на резистентност на стопанската система в границите на Европейски Съюз.

Целите на „ Европейска зелена договорка “ са:

• Намаляване на излъчванията на парникови газове с 55% до 2030 г.;
• Нулеви чисти излъчвания до 2050 г.;
• Икономическият напредък да не зависи от потреблението на естествени ресурси;
• Никое лице или район да не остане подценен от настъпващите промени.

Тези планове изискват огромни дейности във всички стопански браншове: вложения в нови екологосъобразни технологии; нововъведения в промишлеността; по-чист и на ниска цена транспорт; декарбонизация на енергийния сектор; реновиране на сградния фонд. Допълнителни старания са нужни и в посока договаряния с интернационалните сътрудници за подобряването на екологичните стандарти на световно ниво. Това се постанова, защото тук се крие прочут риск Европейски Съюз да остане в изолираност заради високите си екологични цели, които респективно ще окажат въздействие върху повишението на цените на артикули и силата, създадени според новите условия и екологични условия. 

Друг подводен камък се явяват геополитическите аспекти на Европейската зелена договорка. Според едно от последните настоящи изследвания на Европейския съвет за външна политика Зелената договорка ще докара до дълбоки геополитически последствия посредством въздействието си върху европейския енергиен баланс и световните пазари, върху страните производителки на петрол и природен газ в прилежащите на Европейски Съюз страни. За да успее, Европейски Съюз би трябвало да се изправи лице в лице с компликациите, които Зелената договорка евентуално ще сътвори с икономическите сътрудници и съседи на Европа. 

Авторите оферират седем успоредни действия,  

които да подкрепят ръководството на новата политика на Европейски Съюз и превръщането на евентуалните несъгласия във благоприятни условия за възобновяване на интернационалните партньорства.

След настъпването на световната пандемия Европейската зелена договорка се трансформира      в съществена политическа рамка и мотор за резистентен стопански напредък и стабилизация след последвалата финансова и социална рецесия. Съвсем естествено пакетът за възобновяване (NextGenerationEU, механизъм от Плана за възобновяване на Европа) и дълготрайният бюджет на Европейски Съюз 2021-2027 година се концентрират върху дейности, свързани с устойчивото потребление на енергийните запаси, ускореното произвеждане на сила от възобновими енергийни източници и интелигентното ръководство на силата. 

Неслучайно едно от изискванията в проектите за възобновяване и резистентност, които държавите-членки би трябвало да дават, с цел да имат достъп до финансовата поддръжка на механизма, е най-малко 37% от плануваните средства да бъдат ориентирани към реализация на зелени вложения.  , който е направен по Механизма за възобновяване след пандемията Ковид-19 и в подтекста на упоритостите на Зелената договорка, е голям късмет за същественото превръщане на българската стопанска система в по-зелена и устойчива.  Планът съдържа редица проекти в бранш „ Зелена България “ като повишение на енергийната успеваемост, реновиране на сградния фонд и възобновяване на предприятията, като не предлага прекомерно забележителни нововъведения или упоритости от познатите до момента и от други стратегически документи. Като нов детайл може да се означи желанието за основаване на Национален фонд за декарбонизация, който би имал капацитет да разгърне своята активност в нови планове, налични за крайните консуматори. Планът към момента е в предфинален вид и се чака неговото изпращане за разглеждане от Европейска комисия.

Климатичният закон

За да бъде желанието на Европейски Съюз сериозна и дълготрайна самодейност през март 2020 година е предложен Законодателен акт в региона на климата (Закон за климата), който да прерасне в юридически ангажимент. С него се цели гарантирането, че всички политики на Европейски Съюз способстват за постигането на задачата за чисти нулеви излъчвания към 2050 година и че всички браншове на стопанската система и обществото вземат участие в нейното осъществяване. По този метод Европейски Съюз поема по пътя на „ зеления курс “ и затвърждава желанието, че преходът към индиферентност във връзка с климата е необратим. През май 2021 година Европейският съвет и парламент реализираха краткотрайно споразумение по текстовете на климатичния закон и потвърдиха приемането на задачата за понижаване на парниковите излъчвания с минимум от 55% до 2030 година спрямо тези от 1990 година През юни 2021 година следва да бъдат показани преразгледаните наставления и всички съпътстващи нормативни актове, които са свързани с провеждането на политиките към тази цел. 

Финансирането

Финансовата поддръжка за реализирането на задачите на Европейската зелена договорка ще бъде обезпечена чрез План за вложения за устойчива Европа (ПИУЕ). Очакванията са, че посредством него ще бъдат привлечени минимум 1 трилион евро устойчиви вложения през идващото десетилетие (Фиг. 3). Планът за вложения цели да реализира резултати в три съществени посоки: 

1. Подкрепа увеличението на устойчиви вложения (с помощта на фонда InvestEU); 

2. Създаване на удобна рамка за предвидимост за частните вложители и обществения сектор;

3. Осигуряване на поддръжка за обществените администрации и участници при подбора и осъществяването на устойчиви планове. 

Част от проекта планува към 100 милиарда евро да бъдат обезпечени за обективен и равнопоставен преход към чиста сила посредством така наречен Механизъм за обективен преход (вкл. Фонд за обективен преход с общ размер на средства от 17,5 милиарда евро), който ще подкрепя тези райони и браншове, наранени най-сериозно от енергийната промяна – изключително тези, които са подвластни от изкопаеми горива или промишлени процеси, свързани с производството на парникови газове. Фондът за обективен преход има за цел да обезпечава средства за развиването на икономическата диверсификация на териториите, които са най-засегнати от климатичния преход, преквалифицирането и дейното приобщаване на работната ръка в тях.

Териториални проекти за обезпечаване на финансиране

Задължително изискване, с цел да бъде получена поддръжката от Фонда за обективен преход, е държавите-членки да изготвят и дават на Европейската комисия за утвърждение териториални проекти за обективен преход. Тези проекти имат задачата да очертаят процеса на енергиен преход на засегнатите райони до 2030 година, в сходство с националните проекти за енергетика и климат на страните. Планът за всеки район показва обществените, стопански и екологични провокации и разпознава потребностите от икономическа диверсификация, преквалификация и възобновяване на околната среда. В този смисъл  териториалният проект съставлява характерен енергиен проект, съдържащ съответна капиталова стратегия, който отсега нататък ще демонстрира неразривната връзка сред икономическото, енергийното и общественото устройство  и развиване на дадената територия. В този смисъл 

устойчивото енергийно обмисляне е нужният инструмент, 

който в оптималната степен да послужи за установяването на нежния баланс сред екологичните, икономическите и обществените фактори. Изготвянето и използването на проектите включва дейното присъединяване на локалните, районни и национални заинтригувани страни, които са директни получатели и участници в смяната. 

През май 2021 г. Европейският парламент утвърди законодателната резолюция по отношение на предлагането за правилник за основаване на Фонда за обективен преход. За България са планувани средства в размер на близо 1,3 милиарда евро, които ще бъдат ориентирани към трите съществени района в страната с развъртян въгледобив – Перник, Кюстендил и Стара Загора. Териториалните проекти на трите района към момента не са приключени, а първите средства по Фонда се чакат да бъдат получени през есента на 2021 година Другите райони, разпознати като мощно наранени, са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище. В тях ще бъдат заложени основите на бъдещото превръщане на тези райони, което неизбежно ще има отражение и върху тяхното социално-икономическо развиване в бъдеще. 

Зелената договорка и България

Информационната акция в България за задачите, изгодите и инструментите, които Европейската зелена договорка предлага, бе прекомерно нищожна и изолирана от оповестяването ѝ до момента. Това има значително значение за приемствеността, разбирането и поддръжката от обществото за настъпващите нови политики, които директно ще повлияят всички стопански браншове в страната. Въпреки това скорошно проучване показа, че за 85% от българите климатичните промени и световното стопляне са проблем от изключителна значимост. В изследването още излиза наяве, че 76% от запитаните не са осведомени с климатичната политика на България. Важно е да се означи, че 70% от интервюираните считат, че климатичните промени и световното стопляне би трябвало да бъдат приоритет в политическите стратегии на партиите и че има потребност от повече полемики по тематиката. 

Зелената договорка би имала незаместим принос за смяната в икономическата и обществената система на България при положение, че нейните изгоди са добре разбрани и подкрепени от обществото. Амбицията на препоръчаната тактика е забележителна, само че и крие редица опасности за разрастващи се стопански системи като тази на България, изключително в условия на неустановеност от последствията на пандемията и проблемите след нея. Въпреки това политическото управление следва да работи прагматично, и в същото време далновидно, с цел да обезпечи отбрана на своите жители от изменението на климата като съумее да предложи добра опция за най-засегнатите от смяната. 

Осъществяването на прехода към стопанска система с нулеви чисти излъчвания на парникови газове изисква навременно и дълготрайно обмисляне, възстановяване на знанията за опциите за реорганизиране на всички процеси в стопанска система ни и създаване на доверие у хората, че тази смяна е допустима и нужна.

Автор: Мария Манолова / Климатека

Мария Манолова пази докторска степен с тематика на дисертацията „ Енергийното обмисляне като основен инструмент за устойчивото развиване на общините “ в научно направление „ Икономическа и обществена география – Регионални геоенергийни запаси и тактики “  в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. От 2012 година работи в областта на правене на планове и оценки за осъществяване на капиталови планове в региона на електроенергетиката, възобновимата сила и ефикасните енергийни решения в производството.  През 2017 година става част от екипа на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект – най-старата организация в областта на общинското енергийното обмисляне в България.

Източници:

1. Атанесян К., От Стокхолм до Копенхаген – преглед на значими интернационалните конференции на Организация на обединените нации по околната среда, ВСУ „ Черноризец Храбър ”, 2004 година, с. 25-27.
2. “The geopolitics of the European Green Deal ” by Mark Leonard, Jean Pisani-Ferry, Jeremy Shapiro, Simone Tagliapietra, and Guntram Wolff: https://buff.ly/3cJHAjW
3. Langsdorf S., Energy Roadmap 2050 – A history of EU energy policy, 2011: http://archive.gef.eu/uploads/media/History_of_EU_energy_policy.pdf
4. Европейска зелена договорка – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1596443911913&uri=CELEX:52019DC0640#document2
5. Стратегия „ Енергетика “ 2020 – https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:0639:FIN:En:PDF
6. Енергийна взаимозависимост на Европейски Съюз – https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Energy_statistics_-_an_overview&oldid=492784#Energy_dependency
7. Енергийна пътна карта на Европейски Съюз до 2050 година – https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/2012_energy_roadmap_2050_en_0.pdf
8. Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата /ИНПЕК/ (България) – https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/bg_final_necp_main_bg.pdf
9. Климатичен тракер по страни – https://climateactiontracker.org/countries/
10. Проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) за настройките на българите по отношение на климатичните политики, извършено от „ Алфа Рисърч “.
11. Първи енергиен пакет на Европейски Съюз – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52007DC0001&from=EN